|
Положението не е розово, но все още има време да се реагира.
На всеки, който е минал по този път е до болка познато отчаянието, безсилието и презрението към себе си, което неминуеми ме завладява при поглед във витрина или разглеждане на снимки. В интерес на истината ежедневно се оглеждам и в очите на любимия и отражението там ми харесва...и често пъти ми пречи да осъзная доколко съм изпуснала края. При всяко положение ми е известен първоначалния ентусиазъм и превъзбуда...усещането след първите 6-7 кила, че едва ли не "това го можеш" и му се вижда края...а е толкова лесно след 1 стъпка напред да направиш 2 назад. Невероятно е, че при ужасното състояние, в което доведох тялото си и физическия си облик, успявам да се справям с работата си. Толкова пъти съм си анализирала поведението, че не виждам защо да изписвам страници тук. Проблемите са многостранни и преяждането при мен вече не е спонтанна реакция на стреса, а се е превърнал във влудяващ навик.
И така с няколко думи - имам да отслабвам около 32 кг. по възмонжост с постоянно темпо, но за дълъг период за време. Нямам намерение да се загробвам с екстремни изпълнения.
Менто днес:
Никакво движнеие засега
закуска: 1 консерва филе риба тон - 130 гр
Обяд: приблизително 200 гр лефер на скара
2 кафета и много вода
|